6 dic 2007, 16:21

Безскрупулен

  Poesía
1.2K 0 15
В дебрите на моя свят
остър нож от злато ме прорязва.
Сред таз обилна благодат
звезди проблясват и слънца залязват.

Край чудни диаманти зрея аз,
наредил живота си върху постеля,
не зная що е мъка, що е страст -
парите от живота ме разделят.

Изкачил съм планините от разкош.
И няма кралство, дето да не властвам.
Не знам дали добър съм или лош -
у богатите за чувства няма място.

Но две неща желая само -
сълзи от моите очи да потекат
и не в кочвег от мрамор,
а в ковчег от обич да ме погребат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...