6.12.2007 г., 16:21

Безскрупулен

1.2K 0 15
В дебрите на моя свят
остър нож от злато ме прорязва.
Сред таз обилна благодат
звезди проблясват и слънца залязват.

Край чудни диаманти зрея аз,
наредил живота си върху постеля,
не зная що е мъка, що е страст -
парите от живота ме разделят.

Изкачил съм планините от разкош.
И няма кралство, дето да не властвам.
Не знам дали добър съм или лош -
у богатите за чувства няма място.

Но две неща желая само -
сълзи от моите очи да потекат
и не в кочвег от мрамор,
а в ковчег от обич да ме погребат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...