6.12.2007 г., 16:21

Безскрупулен

1.2K 0 15
В дебрите на моя свят
остър нож от злато ме прорязва.
Сред таз обилна благодат
звезди проблясват и слънца залязват.

Край чудни диаманти зрея аз,
наредил живота си върху постеля,
не зная що е мъка, що е страст -
парите от живота ме разделят.

Изкачил съм планините от разкош.
И няма кралство, дето да не властвам.
Не знам дали добър съм или лош -
у богатите за чувства няма място.

Но две неща желая само -
сълзи от моите очи да потекат
и не в кочвег от мрамор,
а в ковчег от обич да ме погребат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...