6 дек. 2007 г., 16:21

Безскрупулен

1.2K 0 15
В дебрите на моя свят
остър нож от злато ме прорязва.
Сред таз обилна благодат
звезди проблясват и слънца залязват.

Край чудни диаманти зрея аз,
наредил живота си върху постеля,
не зная що е мъка, що е страст -
парите от живота ме разделят.

Изкачил съм планините от разкош.
И няма кралство, дето да не властвам.
Не знам дали добър съм или лош -
у богатите за чувства няма място.

Но две неща желая само -
сълзи от моите очи да потекат
и не в кочвег от мрамор,
а в ковчег от обич да ме погребат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...