14 nov 2023, 22:06

Безследно изчезнали

  Poesía
762 5 5

Къде изчезна този Смисъл?
Заспали сме на кръстопът.
Сам всеки себе си орисал...
Виновен е сънят!

И няма кой да ни събуди.
На паяк е станал умът.
Из паяжини, сомнамбули
се клатят в такт и си висят.

 

Така просмуква ни света,
от никого неопознати.
Така умира същността.
И няма имена и дати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох, миличко... Пълно е с будилници, ама като звъннат, повечето хора се завиват през глава и не правят усилието да отворят очи. Браво!
  • Защото съм граматично не ориентиран се питам, как се пише?
    До животно или доживотно.
    Страшно съм объркан и не знам, защо?!
  • Не знам, за кой път чета стиха ти и постоянно в главата ми излиза една картина: Прашен кръстопът с табела сочеща в четирите посоки "Пътят е натам", а под нея е заспал мъж, вързан с конци, като марионетка и от тях продължават надолу паяжини, на които висят сомнамбули, клатещи се от вятъра.
    Знам, че няма как да ми отговориш, защото си пристъпила "Закона на Сайта", а именно "Не пипай постоянните клакьори, те са миропомазани!!!". Както виждам, вероятно присъдата е доживотна спрямо стандартите за доживотност тук.
    Много хубава дума "доживотно"
  • „Къде изчезна този Смисъл?
    Заспали сме на кръстопът.“
    „Виновен е сънят!“
    Много ми хареса стихотворението ти, Дари!
  • Пълна апатия.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...