14.11.2023 г., 22:06

Безследно изчезнали

761 5 5

Къде изчезна този Смисъл?
Заспали сме на кръстопът.
Сам всеки себе си орисал...
Виновен е сънят!

И няма кой да ни събуди.
На паяк е станал умът.
Из паяжини, сомнамбули
се клатят в такт и си висят.

 

Така просмуква ни света,
от никого неопознати.
Така умира същността.
И няма имена и дати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, миличко... Пълно е с будилници, ама като звъннат, повечето хора се завиват през глава и не правят усилието да отворят очи. Браво!
  • Защото съм граматично не ориентиран се питам, как се пише?
    До животно или доживотно.
    Страшно съм объркан и не знам, защо?!
  • Не знам, за кой път чета стиха ти и постоянно в главата ми излиза една картина: Прашен кръстопът с табела сочеща в четирите посоки "Пътят е натам", а под нея е заспал мъж, вързан с конци, като марионетка и от тях продължават надолу паяжини, на които висят сомнамбули, клатещи се от вятъра.
    Знам, че няма как да ми отговориш, защото си пристъпила "Закона на Сайта", а именно "Не пипай постоянните клакьори, те са миропомазани!!!". Както виждам, вероятно присъдата е доживотна спрямо стандартите за доживотност тук.
    Много хубава дума "доживотно"
  • „Къде изчезна този Смисъл?
    Заспали сме на кръстопът.“
    „Виновен е сънят!“
    Много ми хареса стихотворението ти, Дари!
  • Пълна апатия.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...