14 нояб. 2023 г., 22:06

Безследно изчезнали

750 5 5

Къде изчезна този Смисъл?
Заспали сме на кръстопът.
Сам всеки себе си орисал...
Виновен е сънят!

И няма кой да ни събуди.
На паяк е станал умът.
Из паяжини, сомнамбули
се клатят в такт и си висят.

 

Така просмуква ни света,
от никого неопознати.
Така умира същността.
И няма имена и дати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох, миличко... Пълно е с будилници, ама като звъннат, повечето хора се завиват през глава и не правят усилието да отворят очи. Браво!
  • Защото съм граматично не ориентиран се питам, как се пише?
    До животно или доживотно.
    Страшно съм объркан и не знам, защо?!
  • Не знам, за кой път чета стиха ти и постоянно в главата ми излиза една картина: Прашен кръстопът с табела сочеща в четирите посоки "Пътят е натам", а под нея е заспал мъж, вързан с конци, като марионетка и от тях продължават надолу паяжини, на които висят сомнамбули, клатещи се от вятъра.
    Знам, че няма как да ми отговориш, защото си пристъпила "Закона на Сайта", а именно "Не пипай постоянните клакьори, те са миропомазани!!!". Както виждам, вероятно присъдата е доживотна спрямо стандартите за доживотност тук.
    Много хубава дума "доживотно"
  • „Къде изчезна този Смисъл?
    Заспали сме на кръстопът.“
    „Виновен е сънят!“
    Много ми хареса стихотворението ти, Дари!
  • Пълна апатия.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...