2 may 2014, 21:16

Безсмислен

  Poesía » Otra
915 0 0

Строшено  огледало
Изцапано с кръв
Мъртви  цветове
Безлични страхове

Звукът се усилва
Поробени желания
Притъпена болка
Плахи стенания

Очаквам дъха ти
Пречиствам душата
Страхът е лудост
Като кръв капе росата

Блещукащи отвори
От небето ме следват
Като погребален марш
Болката напредва

Виждам образи
Студени и прозрачни
Фрагменти и звуци
Вкусове мрачни

Няма от тях къде да се скрия
Сънувам безспирно в черна помия
Чувам глухо презрение
Хубав ден за погребение
Невинен, студен израз
Вторачил се нейде в скалата
Бледи устни, без грим
Шепнат без сила в мъглата

Скитник в пустиня
Войник без вяра
Оголени кости
Прокудени, стари

Безсмъртна любов
Горяща в сълзи
Архитекта на болката
Безмълвно пълзи

Тежък твърд камък
В сърцето кораво
Дните безкрайни
В тягост минават

Оловни фигури
Задавени в кръв
Роби на здрава
Естествена връв

Разкъсани нерви
Сляпо отчаяние
Изоставени думи
Блудкави признания


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златин Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...