Строшено огледало
Изцапано с кръв
Мъртви цветове
Безлични страхове
Звукът се усилва
Поробени желания
Притъпена болка
Плахи стенания
Очаквам дъха ти
Пречиствам душата
Страхът е лудост
Като кръв капе росата
Блещукащи отвори
От небето ме следват
Като погребален марш
Болката напредва
Виждам образи
Студени и прозрачни
Фрагменти и звуци
Вкусове мрачни
Няма от тях къде да се скрия
Сънувам безспирно в черна помия
Чувам глухо презрение
Хубав ден за погребение
Невинен, студен израз
Вторачил се нейде в скалата
Бледи устни, без грим
Шепнат без сила в мъглата
Скитник в пустиня
Войник без вяра
Оголени кости
Прокудени, стари
Безсмъртна любов
Горяща в сълзи
Архитекта на болката
Безмълвно пълзи
Тежък твърд камък
В сърцето кораво
Дните безкрайни
В тягост минават
Оловни фигури
Задавени в кръв
Роби на здрава
Естествена връв
Разкъсани нерви
Сляпо отчаяние
Изоставени думи
Блудкави признания
© Златин Неделчев Всички права запазени