Безсмислено

19 may 2007, 12:33

Poesía

1195 0 4

За какво се докосвахме

цяла вечност

под това краткотрайно небе?

За чия нереалност воювахме

със свойте демони

и с чуждите?

Пронизва ме това пробуждане.

А древното махало на часовника

разцепва стаята на две.

Безкомпромисно.

Неминуемо.

Протягам двете си ръце...

Но как да те заключа в тази стая,

щом всъщност ти отдавна си

навън?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.