Безсмислено
За какво се докосвахме
цяла вечност
под това краткотрайно небе?
За чия нереалност воювахме
със свойте демони
и с чуждите?
Пронизва ме това пробуждане.
А древното махало на часовника
разцепва стаята на две.
Безкомпромисно.
Неминуемо.
Протягам двете си ръце...
Но как да те заключа в тази стая,
щом всъщност ти отдавна си
навън?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
