Безсмислено
За какво се докосвахме
цяла вечност
под това краткотрайно небе?
За чия нереалност воювахме
със свойте демони
и с чуждите?
Пронизва ме това пробуждане.
А древното махало на часовника
разцепва стаята на две.
Безкомпромисно.
Неминуемо.
Протягам двете си ръце...
Но как да те заключа в тази стая,
щом всъщност ти отдавна си
навън?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
