15 nov 2008, 11:53

Безсмислици

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
Блестяща тишина.
Безмълвие и неподвижност.
Забравени думи.

Изоставени желания
и знаещо незнание.
Случваща се реалност.

Сутрешен студ. Рано...
Пробуждащо се съзнание.
Ново начало. Стари навици.

Дефиниране на себе си.
Затъване в празни понятия.
Отново никаква яснота.

Монотонно ежедневие 
и търсене на смисъла.
Блажена безсмисленост.

Движение по шумни улици
с безшумна походка.
Хаос и вътрешен покой.

Работа и социални контакти.
Отлитащи дни в календара.
Самотни вечери.

Студена стая и топли завивки.
Сънища и мечти.
Отново сутрешен хлад.

Любов и прегръдки.
Споделяне на нежности.
Взаимно допълване.

Завръщащи се мисли.
Долитащи стремежи.
Неизчерпани желания.

Отново нищо ново.
Липса на разбиране
и книжно философстване.

Живот. Сапунено мехурче
и есенни дървета. Думи.
Убягващо значение.

Разсимволизиране...
Трябва ли... Защо ли...
Всъщност... Кой знае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...