Nov 15, 2008, 11:53 AM

Безсмислици

  Poetry » Other
1.1K 0 7
Блестяща тишина.
Безмълвие и неподвижност.
Забравени думи.

Изоставени желания
и знаещо незнание.
Случваща се реалност.

Сутрешен студ. Рано...
Пробуждащо се съзнание.
Ново начало. Стари навици.

Дефиниране на себе си.
Затъване в празни понятия.
Отново никаква яснота.

Монотонно ежедневие 
и търсене на смисъла.
Блажена безсмисленост.

Движение по шумни улици
с безшумна походка.
Хаос и вътрешен покой.

Работа и социални контакти.
Отлитащи дни в календара.
Самотни вечери.

Студена стая и топли завивки.
Сънища и мечти.
Отново сутрешен хлад.

Любов и прегръдки.
Споделяне на нежности.
Взаимно допълване.

Завръщащи се мисли.
Долитащи стремежи.
Неизчерпани желания.

Отново нищо ново.
Липса на разбиране
и книжно философстване.

Живот. Сапунено мехурче
и есенни дървета. Думи.
Убягващо значение.

Разсимволизиране...
Трябва ли... Защо ли...
Всъщност... Кой знае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...