Губят сякаш думите ни смисъл,
щом зад тях стои една лъжа,
щом прокрадва се макар и скришом,
алчност, лицемерство, суета.
Не желая думите да слушам,
те са само празничен балон,
в егото си се издигаш сгушен,
гръмваш, приземяваш се – закон!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
, но е факт, че празнодумството и безсмисленото дърдорене завладява все повече хора! Мислят си ,че с говорене могат да заместят действията, а всъщност олекват все повече, щом зад приказките прозира престореност. Поздрави!voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
