Губят сякаш думите ни смисъл,
щом зад тях стои една лъжа,
щом прокрадва се макар и скришом,
алчност, лицемерство, суета.
Не желая думите да слушам,
те са само празничен балон,
в егото си се издигаш сгушен,
гръмваш, приземяваш се – закон!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
, но е факт, че празнодумството и безсмисленото дърдорене завладява все повече хора! Мислят си ,че с говорене могат да заместят действията, а всъщност олекват все повече, щом зад приказките прозира престореност. Поздрави!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
