17 мая 2018 г., 00:11

Безсмислието на думите

604 3 9

Губят сякаш думите ни смисъл,

щом зад тях стои една лъжа,

щом прокрадва се макар и скришом,

алчност, лицемерство, суета.

 

Не желая думите да слушам,

те са само празничен балон,

в егото си се издигаш сгушен,

гръмваш, приземяваш се – закон!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за коментара, Петя! Радвам се, че ти е допаднало! Поздрави
  • Невероятно стихотворение, даващо на читателя повод за размисъл... Хареса ми, браво!!! Истина е, че Истината ще ни спаси...! : )
  • Истината, истината – само тя ще ни спаси! Поздрави, Албена
  • Е, има и такива, които говорят истината... Струва си да бъдат чути! Поздравления за стиха, който предизвиква размисъл, Данаиле!
  • Благодаря ви , Марги, Елица, Стойчо, Иване! Чак изключителна логика..., не знам , но е факт, че празнодумството и безсмисленото дърдорене завладява все повече хора! Мислят си ,че с говорене могат да заместят действията, а всъщност олекват все повече, щом зад приказките прозира престореност. Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...