Губят сякаш думите ни смисъл,
щом зад тях стои една лъжа,
щом прокрадва се макар и скришом,
алчност, лицемерство, суета.
Не желая думите да слушам,
те са само празничен балон,
в егото си се издигаш сгушен,
гръмваш, приземяваш се – закон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
, но е факт, че празнодумството и безсмисленото дърдорене завладява все повече хора! Мислят си ,че с говорене могат да заместят действията, а всъщност олекват все повече, щом зад приказките прозира престореност. Поздрави!paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
