Ехо? Спомняш ли си ме?
Аз съм всичко, което не можеш да контролираш.
Твое притежание не съм, нито спасение.
Не е истина това.
Всяко сърце търси нещо,
от което да крещи не може.
Ехо? Помниш ли ме?
Ти не би могъл да ме контролираш, аз съм забраната.
За толкова много време се изгубих аз.
Ще ме забравиш ли? Или ще ми помогнеш?
Плаче за спасение моята рана, душата ми те вика всяка секунда.
Ще бъда ли аз спасена? Самоубийство или безсмъртие...
© Мъченик на Изкуството Todos los derechos reservados