15.11.2012 г., 23:15

Безсмъртие

1K 0 0

Ехо? Спомняш ли си ме?

Аз съм всичко, което не можеш да контролираш.

Твое притежание не съм, нито спасение.

Не е истина това.

 

Всяко сърце търси нещо, 

от което да крещи не може.

Ехо? Помниш ли ме?

Ти не би могъл да ме контролираш, аз съм забраната.

 

За толкова много време се изгубих аз.

Ще ме забравиш ли? Или ще ми помогнеш?

Плаче за спасение моята рана, душата ми те вика всяка секунда.

Ще бъда ли аз спасена? Самоубийство или безсмъртие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъченик на Изкуството Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...