Nov 15, 2012, 11:15 PM

Безсмъртие

1K 0 0

Ехо? Спомняш ли си ме?

Аз съм всичко, което не можеш да контролираш.

Твое притежание не съм, нито спасение.

Не е истина това.

 

Всяко сърце търси нещо, 

от което да крещи не може.

Ехо? Помниш ли ме?

Ти не би могъл да ме контролираш, аз съм забраната.

 

За толкова много време се изгубих аз.

Ще ме забравиш ли? Или ще ми помогнеш?

Плаче за спасение моята рана, душата ми те вика всяка секунда.

Ще бъда ли аз спасена? Самоубийство или безсмъртие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мъченик на Изкуството All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...