15 mar 2007, 13:00

БЕЗСМЪРТИЕ 

  Poesía
839 0 7

БЕЗСМЪРТИЕ

      В памет на Петя Дубарова

 

Във нас живееш слънчева, щастлива

със свойте седемнадесет лета.

О, Боже мой, та ти си толкоз жива,

по-жива си от всички на света.

Характер необикновен и сложен

се крие в твойто мъничко телце.

И дух неукротим, и благороден,

и от любов преливащо сърце.

 

Но ти живееш, Петя, ти живееш

във слънцето, звездите и морето.

и като волна птица ти се рееш

в лазура необятен на небето.

Сега те няма, за да ги възпееш

в най-хубавите свои стихове.

Сега навярно звънко ти се смееш

и разговаряш с всички ветрове?

 

Ти ще останеш като чудно цвете,

разцъфнало сред морските вълни.

Навеки ще живееш в стиховете,

окъпана от лунни светлини...

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??