БЕЗСМЪРТИЕ
БЕЗСМЪРТИЕ
В памет на Петя Дубарова
Във нас живееш слънчева, щастлива
със свойте седемнадесет лета.
О, Боже мой, та ти си толкоз жива,
по-жива си от всички на света.
Характер необикновен и сложен
се крие в твойто мъничко телце.
И дух неукротим, и благороден,
и от любов преливащо сърце.
Но ти живееш, Петя, ти живееш
във слънцето, звездите и морето.
и като волна птица ти се рееш
в лазура необятен на небето.
Сега те няма, за да ги възпееш
в най-хубавите свои стихове.
Сега навярно звънко ти се смееш
и разговаряш с всички ветрове?
Ти ще останеш като чудно цвете,
разцъфнало сред морските вълни.
Навеки ще живееш в стиховете,
окъпана от лунни светлини...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Манов Все права защищены
