Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
29 ago 2008, 7:41

Безсмъртие 

  Poesía » Filosófica
768 0 19
... А вятърът изпуши жилото на пламъка
и метна тленността като угарка.
Нима ще изплатим с дъха си – кръвен данък –
прикритата злобливост, че сме малки.

Че имаме земя под твърдите подметки.
Небесната настилка мъти полети.
Вселенската тъга горчи като пътека,
в която е погребана подковата.

Обрамчва болестта измамното ни щастие.
Доспехите ръждясват в гардеробите.
От многото блюда сълзите на палача
са вкиснати в самата си утроба.

Приличаме на сенки, изкашляни от спомена,
на нота от заглъхващи вендети.
Умираме сами. Пресъхнали. Изронени...
напачена боя по парапета.

... А вятърът прекърши жилото на пламъка.
Но огнения щит му се опълчи.
Защото тленността понякога е рамо
на тупкащо – зеничното безсмъртие.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??