Безсмъртие

2 jul 2011, 18:19

Poesía » De amor

821 0 11

По скулите на пърхащия ден
една сълза накрая ще откъртиш
и в нея, както във кристал вградено,
ще се усмихва моето безсмъртие.
Но, тъй и не достигнала отвъд,
ще я притеглят костите ми жарки,
които цяла вечност те зоват
по тях да тръгнеш като нестинарка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безсмъртие

Искате да прочетете повече?

Propuestas