Безсмъртие

Poetry » Love

907 0 11

По скулите на пърхащия ден

една сълза накрая ще откъртиш

и в нея, както във кристал вградено,

ще се усмихва моето безсмъртие.

Но, тъй и не достигнала отвъд,

ще я притеглят костите ми жарки,

които цяла вечност те зоват

по тях да тръгнеш като нестинарка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rali2000 (Ралица Костова)

СТРАХОТНО!

2011-07-06T13:00:36+03:00
Melany71 (Светла)

Невероятно е Иво!Точно този твой стил ми допада най-много!Ели,твоя коментар е моят любимия стих вече...!

2011-07-06T12:12:06+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Е, как да те коментира човек, като си строшил калъпа, и потичаш извън пределите...
!!!

2011-07-04T20:40:21+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

И пак благодаря:

elenasim1 (Елена Петрова)
oksimoron (ГруйЧо Майсторов)
ZAPP (Запрян Колев)
yotovava (Валентина Йотова)
voda (Елица Ангелова)

2011-07-03T13:59:25+03:00
valia1771 (Ивон)

С поздравления, Ив!

2011-07-02T20:46:02+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0