Jul 2, 2011, 6:19 PM

Безсмъртие

  Poetry » Love
913 0 11

По скулите на пърхащия ден

една сълза накрая ще откъртиш

и в нея, както във кристал вградено,

ще се усмихва моето безсмъртие.

 

Но, тъй и не достигнала отвъд,

ще я притеглят костите ми жарки,

които цяла вечност те зоват

по тях да тръгнеш като нестинарка...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

  • СТРАХОТНО!
  • Невероятно е Иво!Точно този твой стил ми допада най-много!Ели,твоя коментар е моят любимия стих вече...!
  • Е, как да те коментира човек, като си строшил калъпа, и потичаш извън пределите...
    !!!
  • И пак благодаря:

    elenasim1 (Елена Петрова)
    oksimoron (ГруйЧо Майсторов)
    ZAPP (Запрян Колев)
    yotovava (Валентина Йотова)
    voda (Елица Ангелова)
  • С поздравления, Ив!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...