2.07.2011 г., 18:19 ч.

Безсмъртие 

  Поезия » Любовна
755 0 11

По скулите на пърхащия ден

една сълза накрая ще откъртиш

и в нея, както във кристал вградено,

ще се усмихва моето безсмъртие.

 

Но, тъй и не достигнала отвъд,

ще я притеглят костите ми жарки,

които цяла вечност те зоват

по тях да тръгнеш като нестинарка...



© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • СТРАХОТНО!
  • Невероятно е Иво!Точно този твой стил ми допада най-много!Ели,твоя коментар е моят любимия стих вече...!
  • Е, как да те коментира човек, като си строшил калъпа, и потичаш извън пределите...
    !!!
  • И пак благодаря:

    elenasim1 (Елена Петрова)
    oksimoron (ГруйЧо Майсторов)
    ZAPP (Запрян Колев)
    yotovava (Валентина Йотова)
    voda (Елица Ангелова)
  • С поздравления, Ив!
  • Ех, Магьоснико на словото, изкъртваш сълзи и изгаряш в жаравата на чувствени клади...
  • Поздрави, Бароне!
  • Поздрав!
  • Умееш да намериш най-верния тон на звука,и чувството да потече от жива рана!Наистина си жарък,брате!Обречен си да ни пленяваш!Поздрав!
  • Коя ли не би тръгнала след такова признание!
  • Една сълза
    по мъжките ти скули
    се стича бавно
    и следа дълбае.

    Сега ако реша да те целуна,
    ще я изпия.
    И ще се удавя...

    Поезията ти е наистина безсмъртие, Ивайло!
    Намерил си най-точното заглавие.

    И пак благодаря!
    За вдъхновението.
    И за всичко...

    Поздрави и поздравления!
    Елица



Предложения
: ??:??