2 июл. 2011 г., 18:19

Безсмъртие

910 0 11

По скулите на пърхащия ден

една сълза накрая ще откъртиш

и в нея, както във кристал вградено,

ще се усмихва моето безсмъртие.

 

Но, тъй и не достигнала отвъд,

ще я притеглят костите ми жарки,

които цяла вечност те зоват

по тях да тръгнеш като нестинарка...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • СТРАХОТНО!
  • Невероятно е Иво!Точно този твой стил ми допада най-много!Ели,твоя коментар е моят любимия стих вече...!
  • Е, как да те коментира човек, като си строшил калъпа, и потичаш извън пределите...
    !!!
  • И пак благодаря:

    elenasim1 (Елена Петрова)
    oksimoron (ГруйЧо Майсторов)
    ZAPP (Запрян Колев)
    yotovava (Валентина Йотова)
    voda (Елица Ангелова)
  • С поздравления, Ив!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...