Безсмъртие

Поэзия » Любовная

910 0 11

По скулите на пърхащия ден

една сълза накрая ще откъртиш

и в нея, както във кристал вградено,

ще се усмихва моето безсмъртие.

Но, тъй и не достигнала отвъд,

ще я притеглят костите ми жарки,

които цяла вечност те зоват

по тях да тръгнеш като нестинарка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rali2000 (Ралица Костова)

СТРАХОТНО!

2011-07-06T13:00:36+03:00
Melany71 (Светла)

Невероятно е Иво!Точно този твой стил ми допада най-много!Ели,твоя коментар е моят любимия стих вече...!

2011-07-06T12:12:06+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Е, как да те коментира човек, като си строшил калъпа, и потичаш извън пределите...
!!!

2011-07-04T20:40:21+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

И пак благодаря:

elenasim1 (Елена Петрова)
oksimoron (ГруйЧо Майсторов)
ZAPP (Запрян Колев)
yotovava (Валентина Йотова)
voda (Елица Ангелова)

2011-07-03T13:59:25+03:00
valia1771 (Ивон)

С поздравления, Ив!

2011-07-02T20:46:02+03:00