безстишие 1

30 mar 2007, 19:45

Poesía

604 0 2

откъснато крило от лебед бял
откъсна се и пръсна с в безкрая
понесе го вълна, висока, страшна
в далечината виждаше се бряг...

колибка от листа и клонки
усмихнато градеше си сама
знаеше тя няколко икони,
но молеше се само на една

облаци нямаше, напук на този стих,
но слънце не изгряваше
далечен бе и този миг

акулите се чудеха, к`во ли пък е т'ва
рибите лудуваха, усетили човешка топлина
делфини галеха се в него,
а рачета въздъхнаха...

студът бе около нея
горещо бе обаче нейното сърце
любовница на дъжд и вятър
обичаше я нечие сърце...

(следва)

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

AdvIKAR (Иван Радев)

2007-04-21T14:56:31+03:00

а ти помисли ли ?
Rosica (Росица Иванова)

2007-03-30T20:29:57+03:00

На мен ми харесва,Ванка,най-важното е,че идва от сърцето ти,а не по задължение или друга причина. Дерзай!