безстишие 1
откъснато крило от лебед бял
откъсна се и пръсна с в безкрая
понесе го вълна, висока, страшна
в далечината виждаше се бряг...
колибка от листа и клонки
усмихнато градеше си сама
знаеше тя няколко икони,
но молеше се само на една
облаци нямаше, напук на този стих,
но слънце не изгряваше
далечен бе и този миг
акулите се чудеха, к`во ли пък е т'ва
рибите лудуваха, усетили човешка топлина
делфини галеха се в него,
а рачета въздъхнаха...
студът бе около нея
горещо бе обаче нейното сърце
любовница на дъжд и вятър
обичаше я нечие сърце...
(следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Радев Всички права запазени
