Mar 30, 2007, 7:45 PM

безстишие 1

  Poetry
738 0 2


откъснато крило от лебед бял
откъсна се и пръсна с в безкрая
понесе го вълна, висока, страшна
в далечината виждаше се бряг...

колибка от листа и клонки
усмихнато градеше си сама
знаеше тя няколко икони,
но молеше се само на една

облаци нямаше, напук на този стих,
но слънце не изгряваше
далечен бе и този миг

акулите се чудеха, к`во ли пък е т'ва
рибите лудуваха, усетили човешка топлина
делфини галеха се в него,
а рачета въздъхнаха...
 
студът бе около нея
горещо бе обаче нейното сърце
любовница на дъжд и вятър
обичаше я нечие сърце...

(следва)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Радев All rights reserved.

Comments

Comments

  • а ти помисли ли ?
  • На мен ми харесва,Ванка,най-важното е,че идва от сърцето ти,а не по задължение или друга причина. Дерзай!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...