AdvIKAR (Иван Радев) AdvIKAR (Иван Радев)
2 60
9 abr 2007, 13:06

безстишие 2

  Poesía
649 0 4


подухна мрак
сърцето й потрепна
нима мигът е близо
готова за това не бе

притича бързо
наметна се със светли чувства
и вярата изпълни бурно
нежното сърце

погледна към морето
проблесна бялото вълшебство
усмивка озари и слънцето дори
подало весело нослето
отвъд вълни и човешки суети

видя искра изпълнена  с желания
но от вълните тъй рахвърлена
сякаш морето се готвеше да полети
какво ли това е дали за мен идва
питаше се ти...

(следва)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Радев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0