безстишие 2
подухна мрак
сърцето й потрепна
нима мигът е близо
готова за това не бе
притича бързо
наметна се със светли чувства
и вярата изпълни бурно
нежното сърце
погледна към морето
проблесна бялото вълшебство
усмивка озари и слънцето дори
подало весело нослето
отвъд вълни и човешки суети
видя искра изпълнена с желания
но от вълните тъй рахвърлена
сякаш морето се готвеше да полети
какво ли това е дали за мен идва
питаше се ти...
(следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Радев Всички права запазени
Имаш една голяма 6-ца от мен 