9 апр. 2007 г., 13:06

безстишие 2 

  Поэзия
457 0 4


подухна мрак
сърцето й потрепна
нима мигът е близо
готова за това не бе

притича бързо
наметна се със светли чувства
и вярата изпълни бурно
нежното сърце

погледна към морето
проблесна бялото вълшебство
усмивка озари и слънцето дори
подало весело нослето
отвъд вълни и човешки суети

видя искра изпълнена  с желания
но от вълните тъй рахвърлена
сякаш морето се готвеше да полети
какво ли това е дали за мен идва
питаше се ти...

(следва)

© Иван Радев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??