Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва
по релсите, надиплил се с вагони
в посока за човека, вечно съща -
депо́то му на вечния покой...
Накрая ще просветне тази лампа,
която я измисли слепотата.
Денят ще придобие толкоз бяло
от гладните очи на самотата. ...