12.07.2023 г., 18:49

Безсънен

487 1 0

Заспива ми се в някой хубав спомен

и искам да остана, непробудно.

Светът навън е твърде електронен

и много повече от сън, заблуда.

А влакът на живота се задъхва 

по релсите, надиплил се с вагони 

в посока за човека, вечно съща - 

депо́то му на вечния покой... 

Накрая ще просветне тази лампа, 

която я измисли слепотата. 

Денят ще придобие толкоз бяло 

от гладните очи на самотата. 

С копнеещи ръце и зрящи пръсти 

човеците ще искат да докосват, 

но късно е и мрак ще ги прекръсти 

с лъжата, че любов ги омагьосва... 

Ще кажете, че просто е кошмар, 

удавил мисълта ми чак до дъно. 

Грешите. Аз от толкова шамари 

не спя, а камо ли и да потъна... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

11.07.2023

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...