Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва
по релсите, надиплил се с вагони
в посока за човека, вечно съща -
депо́то му на вечния покой...
Накрая ще просветне тази лампа,
която я измисли слепотата.
Денят ще придобие толкоз бяло
от гладните очи на самотата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up