12 июл. 2023 г., 18:49

Безсънен

490 1 0

Заспива ми се в някой хубав спомен

и искам да остана, непробудно.

Светът навън е твърде електронен

и много повече от сън, заблуда.

А влакът на живота се задъхва 

по релсите, надиплил се с вагони 

в посока за човека, вечно съща - 

депо́то му на вечния покой... 

Накрая ще просветне тази лампа, 

която я измисли слепотата. 

Денят ще придобие толкоз бяло 

от гладните очи на самотата. 

С копнеещи ръце и зрящи пръсти 

човеците ще искат да докосват, 

но късно е и мрак ще ги прекръсти 

с лъжата, че любов ги омагьосва... 

Ще кажете, че просто е кошмар, 

удавил мисълта ми чак до дъно. 

Грешите. Аз от толкова шамари 

не спя, а камо ли и да потъна... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

11.07.2023

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...