24 ene 2013, 14:33  

Безсъница 

  Poesía
780 1 9
В средата на нощта е тихо
и тишината ражда само спомени,
а звуците са тъжно ехо
от някакви врати затворени...
И мислите увисват на прозореца
като безлико, нежно бреме
и сякаш със ръждиви ножици
кроят изгубеното нейде време.
В градината ми има плевели,
но имам и щурец на двора,
а на тавана стари мебели
сънуват надживяни хора... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??