В средата на нощта е тихо
и тишината ражда само спомени,
а звуците са тъжно ехо
от някакви врати затворени...
И мислите увисват на прозореца
като безлико, нежно бреме
и сякаш със ръждиви ножици
кроят изгубеното нейде време.
В градината ми има плевели,
но имам и щурец на двора,
а на тавана стари мебели
сънуват надживяни хора... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse