Безсъница
В средата на нощта е тихо
и тишината ражда само спомени,
а звуците са тъжно ехо
от някакви врати затворени...
И мислите увисват на прозореца
като безлико, нежно бреме
и сякаш със ръждиви ножици
кроят изгубеното нейде време.
В градината ми има плевели,
но имам и щурец на двора,
а на тавана стари мебели
сънуват надживяни хора...
И няколко забравени въпроса
на моя вечно непокорен син
се лутат в коридора боси,
а ти усмихваш се насън!
Не се превръщай в спомен, моля те!
Светът все още е за двама -
ще седнем утре под тополите
и няма да те пусна, няма!
© Рада Димова All rights reserved.
