radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Jan 24, 2013, 2:33 PM  

Безсъница

  Poetry
886 1 9

                            

 

                                         В средата на нощта е тихо

                                         и тишината ражда само спомени,           

                                         а звуците са тъжно ехо

                                         от някакви врати затворени...

 

                                         И мислите увисват на прозореца

                                         като безлико, нежно бреме

                                         и сякаш със ръждиви ножици 

                                         кроят изгубеното нейде време.

 

                                         В градината ми има плевели,

                                         но имам и щурец на двора,

                                         а на тавана стари мебели

                                         сънуват надживяни хора...

 

                                         И няколко забравени въпроса

                                         на моя вечно непокорен син

                                         се лутат в коридора боси,                                            

                                         а ти усмихваш се насън!

 

                                         Не се превръщай в спомен, моля те!

                                         Светът все още е за двама -

                                         ще седнем утре под тополите

                                         и няма да те пусна, няма!

 

                                  

                                        

                                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0