Безсъница

Jan 24, 2013, 2:33 PM 2013-01-24T15:26:14+02:00

Poetry

787 1 9

В средата на нощта е тихо
и тишината ражда само спомени,
а звуците са тъжно ехо
от някакви врати затворени...
И мислите увисват на прозореца
като безлико, нежно бреме
и сякаш със ръждиви ножици
кроят изгубеното нейде време.
В градината ми има плевели,
но имам и щурец на двора,
а на тавана стари мебели
сънуват надживяни хора... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безсъница

Want to read more?

Random works