radiola (Рада Димова)
176 3129
24.01.2013 г., 14:33 ч.  

Безсъница 

  Поезия
724 1 9

                            

 

                                         В средата на нощта е тихо

                                         и тишината ражда само спомени,           

                                         а звуците са тъжно ехо

                                         от някакви врати затворени...

 

                                         И мислите увисват на прозореца

                                         като безлико, нежно бреме

                                         и сякаш със ръждиви ножици 

                                         кроят изгубеното нейде време.

 

                                         В градината ми има плевели,

                                         но имам и щурец на двора,

                                         а на тавана стари мебели

                                         сънуват надживяни хора...

 

                                         И няколко забравени въпроса

                                         на моя вечно непокорен син

                                         се лутат в коридора боси,                                            

                                         а ти усмихваш се насън!

 

                                         Не се превръщай в спомен, моля те!

                                         Светът все още е за двама -

                                         ще седнем утре под тополите

                                         и няма да те пусна, няма!

 

                                  

                                        

                                     

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??