16 dic 2010, 21:49

Безсъници

  Poesía » Civil
972 0 8

Ах, как коварно тръгна си сънят!

Вечерните си жертви пак събира...

А пъстрият кълвач на съвестта

сърцето ми дълбай, не дава мира.

 

Дълбай без жал! - Бушуват сто войни,

разяждат жива плът като проказа.

Живеят в мен различни две жени,

воюват страсти, гняв, любов, омраза.

 

Три други звяра, давещи се в мен

(за всичките им грешки скъпо плащам,

но не изпращам никого при дявола,

защото мене винаги изпращат)!

 

От тези трите - Ум, Сърце, Тело, -

най-скъп, защото най е безпощаден,

обръщащ към доброто всичко зло,

е звярът Ум - ръмжащ и вечно гладен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...