16 дек. 2010 г., 21:49

Безсъници 

  Поэзия » Гражданская
755 0 8

Ах, как коварно тръгна си сънят!

Вечерните си жертви пак събира...

А пъстрият кълвач на съвестта

сърцето ми дълбай, не дава мира.

 

Дълбай без жал! - Бушуват сто войни,

разяждат жива плът като проказа.

Живеят в мен различни две жени,

воюват страсти, гняв, любов, омраза.

 

Три други звяра, давещи се в мен

(за всичките им грешки скъпо плащам,

но не изпращам никого при дявола,

защото мене винаги изпращат)!

 

От тези трите - Ум, Сърце, Тело, -

най-скъп, защото най е безпощаден,

обръщащ към доброто всичко зло,

е звярът Ум - ръмжащ и вечно гладен!

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Качествен,интересен стих!!!

    Благодаря за коментарът ви прекрасен на един мой стих...
  • Много истинско и реалистично! Не е ли животът ни низ от такива душевни битки?
  • От трите доверие май трябва да имаме само на сърцето. Харесах!
  • Браво
  • Дано едната от двете-тази която е любов,да победи!Излез отвъд ума,това ще ти помогне!
  • Много е хубаво, само това "тело" е някак си с бели конци - направила си компромис заради римата, но дали да не "пипнеш" малко отново последния куплет?
  • Звярът ум, понякога и мисли, че знае най-правилните пътища ...
  • "е звярът Ум - ръмжащ и вечно гладен!"
    Точно!
Предложения
: ??:??