Dec 16, 2010, 9:49 PM

Безсъници

  Poetry » Civic
966 0 8

Ах, как коварно тръгна си сънят!

Вечерните си жертви пак събира...

А пъстрият кълвач на съвестта

сърцето ми дълбай, не дава мира.

 

Дълбай без жал! - Бушуват сто войни,

разяждат жива плът като проказа.

Живеят в мен различни две жени,

воюват страсти, гняв, любов, омраза.

 

Три други звяра, давещи се в мен

(за всичките им грешки скъпо плащам,

но не изпращам никого при дявола,

защото мене винаги изпращат)!

 

От тези трите - Ум, Сърце, Тело, -

най-скъп, защото най е безпощаден,

обръщащ към доброто всичко зло,

е звярът Ум - ръмжащ и вечно гладен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....