8 nov 2015, 21:42 2015-11-08T21:54:05+02:00

Безсъници

Poesía

576 0 6

В мечтите и надеждите се лутах,
затъвах с крясък в суета
и тягостно отлитаха си дните
без спомен, без любов, в самота.
В ръцете ми умираше живота
и нямах сили да го спра,
и може би далече от доброто
оставахме двете със Смъртта.
А времето нехайно си течеше,
изсипваше се като пясък от дланта
и стискайки го здраво в двете шепи,
опитвах безнадеждно да го задържа.
Бавно в самотата се рушеха
вярата и радостта
и като листа на сухо цвете
окапваше безмълвно младостта.
Болката в сърцето ми тежеше,
теглеше ме Вечността
и струйка кръв по острието
отвори нейната врата...

Днес вените зараснали са вече
и раната затворена дори,
но след безверно вчера
ВЯРА някога дали ще се роди???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

malkata-usmivka (l.panterrra)

Истинска поезия! Мога да кажа само - поклон пред таланта ти!

Поздрави!

2015-11-10T00:24:11+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Когато този белег беше рана,
когато тази рана беше грях...
Не се разбирах.(беше още рано)
А днес е късно.Вече остарях...

Аплодисменти и от мен!

2015-11-09T23:02:25+02:00
nezemna (Неземна)

След безсънието винаги идва пробуждането, след болката идва радостта, след смъртта идва възкръсването! Човек трябва първо да умре, за да може пречистен и осъзнат да възкръсне! Харесах дълбочината на текста! Браво!!!

2015-11-09T07:02:08+02:00
Donnerjack (Донърджак)

Написано е като река
от живот ...
Безкрайно хубаво и непонятно!
Джак

П.С. Водолазите имат един израз - по добро от китово л...о!

2015-11-08T23:43:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"но след безверно вчера
ВЯРА някога дали ще се роди???"

Колкото и да е банално звучаща сентенцията - "най-тъмно е преди разсъмване", тя е уместна в този случай. Бих казал, че само надеждата се ражда. Вярата или я имаме или я нямаме. Тя е нещо като дарба. Даденост по рождение и кодирана в гените ни. Блажени са, които я имат, въпреки, че Христос твърди, че в латентен вид тя присъства във всеки един човек и следователно можем да разчитаме на нейното пробуждане. Другото в хубавия ти стих, Светла, е ясно и разбираемо - реката на времето отнася всеки с течението си: "Панта рей".

2015-11-08T22:23:35+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0