Безсъници
В мечтите и надеждите се лутах, затъвах с крясък в суета и тягостно отлитаха си дните без спомен, без любов, в самота. В ръцете ми умираше живота и нямах сили да го спра, и може би далече от доброто оставахме двете със Смъртта. А времето нехайно си течеше, изсипваше се като пясък от дланта и стискайки го здраво в двете шепи, опитвах безнадеждно да го задържа. Бавно в самотата се рушеха вярата и радостта и като листа на сухо цвете окапваше безмълвно младостта. Болката в сърцето ми тежеше, теглеше ме Вечността и струйка кръв по острието отвори нейната врата... Днес вените зараснали са вече и раната затворена дори, но след безверно вчера ВЯРА някога дали ще се роди??? |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Стоименова Всички права запазени
