swestan (Светла Стоименова)
309 1573
8.11.2015 г., 21:42 ч.  

Безсъници 

  Поезия
429 0 6

В мечтите и надеждите се лутах,
затъвах с крясък в суета
и тягостно отлитаха си дните 
без спомен, без любов, в самота.
В ръцете ми умираше живота 
и нямах сили да го спра,
и може би далече от доброто
оставахме  двете със Смъртта.
А времето нехайно си течеше,
изсипваше се като пясък от дланта
и стискайки го здраво в двете шепи,
опитвах безнадеждно да го задържа.
Бавно в самотата се рушеха
вярата и радостта 
и като листа на сухо цвете
окапваше безмълвно младостта.
Болката в сърцето ми тежеше,
теглеше ме Вечността
и струйка кръв по острието 
отвори нейната врата...

Днес вените зараснали са вече
и раната затворена дори,
но след безверно вчера
ВЯРА някога дали ще се роди???

 

 

 

© Светла Стоименова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинска поезия! Мога да кажа само - поклон пред таланта ти!

    Поздрави!
  • Когато този белег беше рана,
    когато тази рана беше грях...
    Не се разбирах.(беше още рано)
    А днес е късно.Вече остарях...

    Аплодисменти и от мен!
  • След безсънието винаги идва пробуждането, след болката идва радостта, след смъртта идва възкръсването! Човек трябва първо да умре, за да може пречистен и осъзнат да възкръсне! Харесах дълбочината на текста! Браво!!!
  • Написано е като река
    от живот ...
    Безкрайно хубаво и непонятно!
    Джак

    П.С. Водолазите имат един израз - по добро от китово л...о!
  • "но след безверно вчера
    ВЯРА някога дали ще се роди???"

    Колкото и да е банално звучаща сентенцията - "най-тъмно е преди разсъмване", тя е уместна в този случай. Бих казал, че само надеждата се ражда. Вярата или я имаме или я нямаме. Тя е нещо като дарба. Даденост по рождение и кодирана в гените ни. Блажени са, които я имат, въпреки, че Христос твърди, че в латентен вид тя присъства във всеки един човек и следователно можем да разчитаме на нейното пробуждане. Другото в хубавия ти стих, Светла, е ясно и разбираемо - реката на времето отнася всеки с течението си: "Панта рей".
  • Каква болка - "Доброто е ключът към всяко човешко същество..., една усмивка може да отвори пролука в свъсеното и намръщено над нас небе и през нея да ни озари светлината, да ни погали лъчът на слънцето, за да намерим пътя, който сме изгубили и който търсим. Дори когато ни се струва, че всички сили на злото са се съюзили срещу нас, не трябва да губим надежда, не трябва да губим вяра в Доброто, защото то е край нас, и в самите нас."
Предложения
: ??:??