В мечтите и надеждите се лутах,
затъвах с крясък в суета
и тягостно отлитаха си дните
без спомен, без любов, в самота.
В ръцете ми умираше живота
и нямах сили да го спра,
и може би далече от доброто
оставахме двете със Смъртта.
А времето нехайно си течеше,
изсипваше се като пясък от дланта
и стискайки го здраво в двете шепи,
опитвах безнадеждно да го задържа. ...