Nov 8, 2015, 9:42 PM 2015-11-08T21:54:05+02:00

Безсъници

Poetry

572 0 6

В мечтите и надеждите се лутах,
затъвах с крясък в суета
и тягостно отлитаха си дните
без спомен, без любов, в самота.
В ръцете ми умираше живота
и нямах сили да го спра,
и може би далече от доброто
оставахме двете със Смъртта.
А времето нехайно си течеше,
изсипваше се като пясък от дланта
и стискайки го здраво в двете шепи,
опитвах безнадеждно да го задържа.
Бавно в самотата се рушеха
вярата и радостта
и като листа на сухо цвете
окапваше безмълвно младостта.
Болката в сърцето ми тежеше,
теглеше ме Вечността
и струйка кръв по острието
отвори нейната врата...

Днес вените зараснали са вече
и раната затворена дори,
но след безверно вчера
ВЯРА някога дали ще се роди???

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

malkata-usmivka (l.panterrra)

Истинска поезия! Мога да кажа само - поклон пред таланта ти!

Поздрави!

2015-11-10T00:24:11+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Когато този белег беше рана,
когато тази рана беше грях...
Не се разбирах.(беше още рано)
А днес е късно.Вече остарях...

Аплодисменти и от мен!

2015-11-09T23:02:25+02:00
nezemna (Неземна)

След безсънието винаги идва пробуждането, след болката идва радостта, след смъртта идва възкръсването! Човек трябва първо да умре, за да може пречистен и осъзнат да възкръсне! Харесах дълбочината на текста! Браво!!!

2015-11-09T07:02:08+02:00
Donnerjack (Донърджак)

Написано е като река
от живот ...
Безкрайно хубаво и непонятно!
Джак

П.С. Водолазите имат един израз - по добро от китово л...о!

2015-11-08T23:43:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"но след безверно вчера
ВЯРА някога дали ще се роди???"

Колкото и да е банално звучаща сентенцията - "най-тъмно е преди разсъмване", тя е уместна в този случай. Бих казал, че само надеждата се ражда. Вярата или я имаме или я нямаме. Тя е нещо като дарба. Даденост по рождение и кодирана в гените ни. Блажени са, които я имат, въпреки, че Христос твърди, че в латентен вид тя присъства във всеки един човек и следователно можем да разчитаме на нейното пробуждане. Другото в хубавия ти стих, Светла, е ясно и разбираемо - реката на времето отнася всеки с течението си: "Панта рей".

2015-11-08T22:23:35+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0