8 нояб. 2015 г., 21:42 2015-11-08T21:54:05+02:00

Безсъници

Поэзия

570 0 6

В мечтите и надеждите се лутах,
затъвах с крясък в суета
и тягостно отлитаха си дните
без спомен, без любов, в самота.
В ръцете ми умираше живота
и нямах сили да го спра,
и може би далече от доброто
оставахме двете със Смъртта.
А времето нехайно си течеше,
изсипваше се като пясък от дланта
и стискайки го здраво в двете шепи,
опитвах безнадеждно да го задържа.
Бавно в самотата се рушеха
вярата и радостта
и като листа на сухо цвете
окапваше безмълвно младостта.
Болката в сърцето ми тежеше,
теглеше ме Вечността
и струйка кръв по острието
отвори нейната врата...

Днес вените зараснали са вече
и раната затворена дори,
но след безверно вчера
ВЯРА някога дали ще се роди???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

malkata-usmivka (l.panterrra)

Истинска поезия! Мога да кажа само - поклон пред таланта ти!

Поздрави!

2015-11-10T00:24:11+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Когато този белег беше рана,
когато тази рана беше грях...
Не се разбирах.(беше още рано)
А днес е късно.Вече остарях...

Аплодисменти и от мен!

2015-11-09T23:02:25+02:00
nezemna (Неземна)

След безсънието винаги идва пробуждането, след болката идва радостта, след смъртта идва възкръсването! Човек трябва първо да умре, за да може пречистен и осъзнат да възкръсне! Харесах дълбочината на текста! Браво!!!

2015-11-09T07:02:08+02:00
Donnerjack (Донърджак)

Написано е като река
от живот ...
Безкрайно хубаво и непонятно!
Джак

П.С. Водолазите имат един израз - по добро от китово л...о!

2015-11-08T23:43:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"но след безверно вчера
ВЯРА някога дали ще се роди???"

Колкото и да е банално звучаща сентенцията - "най-тъмно е преди разсъмване", тя е уместна в този случай. Бих казал, че само надеждата се ражда. Вярата или я имаме или я нямаме. Тя е нещо като дарба. Даденост по рождение и кодирана в гените ни. Блажени са, които я имат, въпреки, че Христос твърди, че в латентен вид тя присъства във всеки един човек и следователно можем да разчитаме на нейното пробуждане. Другото в хубавия ти стих, Светла, е ясно и разбираемо - реката на времето отнася всеки с течението си: "Панта рей".

2015-11-08T22:23:35+02:00