18 may 2009, 8:32  

Безсъници

  Poesía
862 0 13

Моето недоспиване
се нарича очакване.
Не на мъж.
Не на дом и семейство.
Не на празници.
Не на летни почивки
и зимни ваканции.
Не на страст под завивките
до душевно и друго изпразване.
Не.

Моето недоспиване
се нарича очакване
на един есемес,
който звънва
за мен оглушително.
(Спя с джиесема си
под главата.)
Сякаш с малки чукчета
някой пренарежда паркета
във мозъка ми -
бална стая, в която се втурва
душата ми.

И когато пристигне
поредният есемес,
а навънка е тъмно
и сънищата върлуват,
се събуваме
и на пръсти със теб
се понасямe
в ритуалния танц.
И танцуваме.
До угасването на звездите
танцуваме.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във 

в-к Уикенд 16-22 юни 2018

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...