May 18, 2009, 8:32 AM  

Безсъници

  Poetry
856 0 13

Моето недоспиване
се нарича очакване.
Не на мъж.
Не на дом и семейство.
Не на празници.
Не на летни почивки
и зимни ваканции.
Не на страст под завивките
до душевно и друго изпразване.
Не.

Моето недоспиване
се нарича очакване
на един есемес,
който звънва
за мен оглушително.
(Спя с джиесема си
под главата.)
Сякаш с малки чукчета
някой пренарежда паркета
във мозъка ми -
бална стая, в която се втурва
душата ми.

И когато пристигне
поредният есемес,
а навънка е тъмно
и сънищата върлуват,
се събуваме
и на пръсти със теб
се понасямe
в ритуалния танц.
И танцуваме.
До угасването на звездите
танцуваме.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във 

в-к Уикенд 16-22 юни 2018

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...