May 18, 2009, 8:32 AM  

Безсъници

  Poetry
865 0 13

Моето недоспиване
се нарича очакване.
Не на мъж.
Не на дом и семейство.
Не на празници.
Не на летни почивки
и зимни ваканции.
Не на страст под завивките
до душевно и друго изпразване.
Не.

Моето недоспиване
се нарича очакване
на един есемес,
който звънва
за мен оглушително.
(Спя с джиесема си
под главата.)
Сякаш с малки чукчета
някой пренарежда паркета
във мозъка ми -
бална стая, в която се втурва
душата ми.

И когато пристигне
поредният есемес,
а навънка е тъмно
и сънищата върлуват,
се събуваме
и на пръсти със теб
се понасямe
в ритуалния танц.
И танцуваме.
До угасването на звездите
танцуваме.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Публикувано във 

в-к Уикенд 16-22 юни 2018

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...