18.05.2009 г., 8:32  

Безсъници

855 0 13

Моето недоспиване
се нарича очакване.
Не на мъж.
Не на дом и семейство.
Не на празници.
Не на летни почивки
и зимни ваканции.
Не на страст под завивките
до душевно и друго изпразване.
Не.

Моето недоспиване
се нарича очакване
на един есемес,
който звънва
за мен оглушително.
(Спя с джиесема си
под главата.)
Сякаш с малки чукчета
някой пренарежда паркета
във мозъка ми -
бална стая, в която се втурва
душата ми.

И когато пристигне
поредният есемес,
а навънка е тъмно
и сънищата върлуват,
се събуваме
и на пръсти със теб
се понасямe
в ритуалния танц.
И танцуваме.
До угасването на звездите
танцуваме.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във 

в-к Уикенд 16-22 юни 2018

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...