6 jul 2008, 7:01

Безсъници

779 0 10
Нашепват устните ми приказки
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици,
в тях сбрали моите безсъници.
Преместват и ме вписват другаде,
вменяват ми тоз свят невидим,
безцветен, евтин, прозаичен,
без дума, без език ритмичен,
и смесват ми реалност без илюзия -
несвойска почва за прелюдия...
По навик повече , отколкото по другост...
По ръб на равновесие ли или лудост?...

Емоции и случване, без сън обричам,
на бавни глътки тръпчиво отпивам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...